Георги Божинов, народен представител от БСП-Враца: Вота на недоверие е нормална политическа практика в страните с развита демократична система

Пред Радио Фокус Видин

Фокус: Г-н Божинов, какво продиктува желанието и разговорите за внасяне на вот на недоверие към правителството за политиката в здравеопазването?
Георги Божинов: Вота на недоверие е нормална политическа практика в страните с развита демократична система. Доста отдавна назряваше ситуацията и необходимостта от вот на недоверие и БСП като последователна опозиционна политическа сила, предложи няколко теми за вот на недоверие. Тъй като не ни достигат народни представители, ние трябваше да се съобразим при предлагането на широк спектър от теми, по които аргументирахме необходимостта от вот на недоверие, да отчетем и волята на онези, които биха ни подкрепили. Моето лично мнение беше, че има теми, които си заслужава да бъдат обявени като основание за вот на недоверие, без непременно да се търси постигането на необходимия брой гласове, защото освен да покажеш с кого можеш да се обединиш и да реализираш тази парламентарна процедура, не е по-маловажно да покажеш от кого се разграничаваш. Аз мисля, че другата такава тема, освен здравеопазването, е и сигурността. Бих искал сега да кажа защо се налага вот на недоверие. Това е необходимо, защото българина се чувства в една безпътица. Хората в страната са обезверени. Затова допринася ситуацията в България и процесите, които протичат в света и около нас. Вижте тезите, които развива министър-председателя, които допринасят за тази несигурност, за тази обезвереност на българските граждани. Твърди се, че сегашното управление няма политическа алтернатива. Той предупреждава, че ако падне от власт, ще настане политически крах в страната. Вие знаете какви думи той употребява – нож, смърт, политическа зима, говори за война, говори за невъзможността да се състави правителство. Това намира отражение в общественото съзнание и хората приемат, че няма изход в тази посока. От друга страна се предлага стабилност. Стабилността е добро нещо, но стабилността, в която живеем днес в България, не дава изход от спиралата на задлъжнялост на страната, не дава изход от бедността, в която живеят хората, за беззаконието, с което се срещаме и неефективността на съдебната система, за корупцията и редица други явления. И ако от едната страна няма изход, и ако стабилността е единствения спасителен признак, то на нас ни се предлага стабилност, която не дава, необходимите за хората, решения. Всичко това формира усещането, за което говоря. Хората се обезверяват, няма я волята за борба, за политически активно поведение и затова вота на недоверие е един абсолютно необходим поитически и демократичен момент, за да се покаже, че има изход, да се покаже, че може и с друго управление. Ако това не се постигне от нашия вот и не се преодолее тази стагнация в общественото политическо съзнание, много по-късно и на много по-висока цена, ще трябва да се извършват обществено значими политически и други действия, за да се даде шанс на България и настроение на българските граждани. Акумулирано е огромно негативно настроение и енергия в българското общество. Това е много опасно, защото може да се отприщи в различни моменти, а може и да се манипулира. Вижте събитията във Враца. Каква огромна обществена енергия, какъв натиск върху съдебната система, какво симетрично действие от двете страни, намерило израз на тази енергия на негодувание. Това е по един конкретен случай, но могат да бъдат провокирани и други такива случаи, затова вота на недоверие е абсолютно необходим. Втората голяма причина и тревога е, че партиите в България, политиците и политиката въобще, отстъпиха голяма територия от иманентно присъщата им за дейност на определени олигархични кръгове, които акумулираха много пари, имaт на свое разположение медии, имат свои позиции в съдебната система и в органите на сигурността и ние сме свидетели, че те, игнорирайки партиите и нормалния политически живот, водят борба между себе си за своите интереси и за своите територии. Фронта на тази борба Вие го виждате всеки ден по медиите, виждате в битката на територията на съдебната система, без той да съвпада с политическия фронт на различие, борбата на идеи и политически алтернативи между партиите. Това е голяма опасност за държавността и затова битката за възраждането й, включително и с един вот на недоверие, е оправдана. Проблемите са много тежки, жестоки са и затова нашата партия чувства своята отговорност да проведе такъв разговор в парламента, да потърси референт в общественото съзнание и общественото мнение и да търси тази промяна на стагнацията, предизвикана от чувството за безпътица и страх.
Фокус: В какво състояние е нашата здравна система на местно ниво?
Георги Божинов: На местно ниво ще илюстрирам състоянието на здравната ни система само за последните два дни. С мои познати разговаряхме, че не могат да стигнат до лечебното заведение, което може да им окаже необходимата помощ. Аз мога да помогна на двама, на трима, но утре на тях им казват колко пари им трябват за операция – единия е за бъбрек, другия е за стомашма херния. Тези хора нямат тези пари. Системата днес така е формирани така работеща, че, въпреки че и двамата са се осигурявали цял живот, не може да им даде нужната здравна услуга. Какво следва за тези хора? Те трябва да се примирят, че за тях няма живот и това в едно общество, което гарантира, че осигурява демократичните права на своите граждани – правото и възможността да се лекуват. А колко хиляди са тези хора, които не могат да стигнат до личния си лекар, не могат да стигнат до квалифицирана медицинска помощ, не могат да реализират профилактиката, която да ги предпази от задълбочаване? Проблемите са много жестоки, реални и затова може би и останалите политически сили, с които разговаряхме, предпочетоха тази тема. Тя е най-близка, най-чувствителна за една много голяма част от българското население.
Фокус: Имате ли конкретни идеи за това здравеопазването да стане достъпно за всички хора в страната?
Георги Божинов: Имаме и това ще бъде задачата на експертните групи, които ще се срещнат в близките дни, за да формулират алтернативите. Аз ще се въздържа да говоря по тази тема преди да е постигнато съгласие, защото то е много крехко и деликатно. Ще кажа само, че допирни точки се намериха за управление на средствата от здравната каса, за парите, с които се осигуряват хората, за парите, които отделя държавата, за лекарствената политика, за оптимизацията на мрежата от здравни заведения, за достъпа на хората до тях и т.н. Но темата е много болезнена и чувствителна и може би за това най-бързо се постигна съгласие около тази тема за вот на недоверие.