Ирена Анастасова: Няма как да имаме качествено образование, без да имаме визия за развитието на държавата

11.10.2017 г.

„Трябваше да има нов закон и той трябваше да реши трите най-важни проблема в сферата на образованието. Първият проблем беше с отпадането на децата от училище, вторият - с тежкото учебно съдържание, което не е съобразено с възрастовите особености на децата, и третият проблем, който законът трябваше да реши, е със застаряващото учителство. Този закон за предучилищно и училищно образование не реши нито един от тези проблеми.“ Това заяви във Враца народният представител от „БСП за България“ и член на Постоянната комисия по образование и наука в Народното събрание Ирена Анастасова. Поводът за срещата й с директори и учители на детски градини и училища от областта е националната дискусия на тема „За делниците на образованието“, която се провежда по инициатива на парламентарната група на левицата. Целта й е да се обсъдят всички съществуващи проблеми, свързани с новата Наредба за финансирането на институциите в образованието -  промяната във философията на делегираните бюджети, рискът от закриване на основни училища и професионални гимназии, резултатите от Механизма за обхващане на децата и учениците, новите учебни планове и програми, проблемите с медицинското обслужване в училищата.
„Ние внесохме жалба в Конституционния съд, с която оспорваме 35 от членовете в новия Закон за предучилищно и училищно образование“, съобщи пред педагозите Анастасова. Тя поясни, че един от тях регламентира държавните образователни стандарти да се приемат със заповед на министър- председателя или на министъра на образованието, т.е. приемат се с решение на Министерски съвет или с решение на Министерството на образованието. „Всички сте свидетели с какво качество са подзаконовите нормативни актове, всичките наредби, които излязоха в изпълнение на новия закон. За какво качество става дума в момента, когато от 19 стандарта, за 12 има предложение да се преработят. Дори само този факт, че тези, които правиха наредбите, няма и година след това, ги преработват, говори за качеството на нормотворческата дейност, за качеството на тези държавно-образователни стандарти, от гледна точка на това какво представляват като законови разпоредби и до какво доведоха в системата“, допълни Ирена Анастасова. Тя беше категорична, че няма как да имаме качествено образование, без да имаме визия за развитието на държавата. И когато се приема един закон, особено образователният закон, то стандартите, които са към него, трябва да бъдат неразделна част от закона. Те трябва да се приемат от Народното събрание така, както е било при стария закон - учебните планове и програми също са били предмет на закона.
По време на дискусията Мария Костова - директор на най-голямото училище в Козлодуй СУ „Св. Св. Кирил и Методий“, определи като „горещ картоф“ приобщаващото образование. В повече от половината учебни заведения в страната няма назначени психолози, но в повереното й училище има двама психолози. Тя посочи многото ангажиментите, с които те са натоварени: „На тях се разчита за адаптацията в различните етапи, натоварени са с кариерното ориентиране на учениците, с подкрепа в класовете, където има трудни взаимоотношения, механизмът за обхват е поверен отново на тях, всички проучвания по управление на качеството, които вече ще се очаква да правят учителите, също са поверени на тях.“ Мария Костова попита колко психолози трябва да има едно училище, какъв трябва да им е мотивът, за да се разчита на някакво качество и на учебна среда, която да е благоприятна за учениците? Тя подчерта, че когато се адаптират европейски практики, трябва да бъдат приспособени към нашите условия и да са осигурени финансово и кадрово. Защото в западните училища, от където е взет модела за приобщаващото образование, участват и деца, които са в помощ на учителите. По отношение на приобщаващото образование, без нови лица с конкретни функции, няма да има трайни резултати.

Директорът на училището в Ракево Павлин Петров и директорът на детска градина „Единство, творчество красота“ във Враца Ели Кирилова поставиха въпроса за механизма на обхват на деца. Според тях той не работи добре и това не е работа на учителите, които и без това са натоварени с много други задължения по новия закон. Участниците в дискусията изразиха мнение, че този обхват, за да се случи, трябва да се ангажират повече социалните служби и общините. Присъстващите се обединиха, че учителската професия става непривлекателна за младите хора, но не само заради ниското заплащане.
В срещата участваха народният представител Николай Иванов, председателят на  Областния съвет на БСП във Враца Иво Лилов, както и представители на учебни заведения от област Враца.