За община Роман и ОбС на БСП

Населените места в община Роман са:        

 

Роман получава името си от разрушената по време на турското нашествие крепост „Роман", наричана сега „Романова крепост". Свидетелства за миналото са десетки археологически паметници - граничен камък от римско време, вила „Рустика", римската крепост „Крив град", наблюдателната кула на могилата край с. Струпец, датирана от първото българско царство. Първият писмен документ с името Роман е турски регистър от 1430 г.

Развитието на Роман започва със строителството на ж.п. линия София-Роман, която се открива официално на 20.II.1897 г. и на ж.п. линията Роман-Плевен, открита на 18.VII.1899 г. Тук идват от близки и по-далечни селища повече от хиляда души, които отварят дюкяни. Търговската дейност се засилва с откриването на големия железопътен мост на ж.п. линия София-Варна край Роман. През 1913 в Роман е създадена организация на БРСДП. По време на Юнското антифашистко въстание (9 юни 1923) гара Роман е завзета от фашистка група. Жители на Роман участват във въоръжената антифашистка борба през 1941-44. 

Интересна е историята и на с. Камено поле. Според някои учени Камено поле е селище от няколко хиляди години. В историческия музей в гр. Враца се съхраняват древни сечива намерени в околностите на селото. Известно е като пазарен център. Става околия официално на 26 юни 1880 г. с Указ №317. В селото най-известни родове са тези на Катираните и Ходжовците, които направили много за него, построявайки училище, здравен дом, библиотека и много чешми. Друг известен род са и Тарилите. В края на селището се намира една пуста църква, за която селяните говорят, че някога Иван Асен II е построил, (за което всъщност има доказателства) и се разнасят легенди, че под основите й е заровено прокълнато злато. Фолклорното съдържание на този Северняшки край е богато. То е смесица от разнообразните традиции на древните жители и новите култури на хората от 18 и 19 век. Най-известните народни танци са изпълнявани на селския площад чак до средата на 20 век. Селото се слави със своите хора - Ганкино и Каменополско, които се съхраняват в скрижалите на Музея на народното творчество.

В местността Градище край с. Кунино е съществувала крепост до падането на България под османско робство. Една от кулите, намираща се на изток, е напълно запазена в основите и до днес. Има няколко легенди за произхода на името на селото, като най-известната е за Куна — кралица, живяла в края на 14 век.

В Освободителната война 1877-1878 г. Радовене е дало Опълченците: Павел Дичев (1842-1901) и Филип Йолов (1851-1940). Радовене е основано по време на турското робство и е разположено върху останките на римския град Мъньов. Непосредствено до селото са открити пещи за печене на керамика от римско време. В близост до пещите се намират могили, които не са проучени. В землището на Радовене са били земите на врачанския възрожденец Димитраки Хаджитошев.

Село Караш се намира на десния бряг на р. Малък Искър и е изселено след 1958 г. поради заболяване на населението от нефрит. По времето на национално-освободителните борби тук е съществувал деен революционен комитет. През селото е минавал един от нелегалните пътища на Васил Левски, който през август 1872 г. пренощувал в него. Къщата, в която е пренощувал Левски, отдавна я няма, но на мястото е поставен възпоменателен знак. Нагоре срещу течението на реката се намират останките на калето Кривград — силна крепост през българското Средновековие. Преставлява четвъртита кула, заобиколена със защитни бойници, строени от ломен камък и хоросан. Руините сега са обрасли с храсти и са труднодостъпни.

Старото име на село Стояновци е Кирилово. Жителите на село Кирилово се включват в партизанското движение в България от 1941-1944. Името Стояновци идва от братя Стоянови. Те организират младежите от селото да станат партизани. През април 1944 г. те се включват в отряд "Георги Бенковски". На 26 юни 1944 г. в местността "Черни дол" край село Брусен в тежка битка много от тях загиват. Жителите на село Стояновци са православни христяни. Но въпреки това в селото няма църква, и никога не е имало.

Община Роман е създадена с Уkаз от 1.08.1934 г. като Романска централна община. Утвърдена с постановление №77 на МС от 5.12.1977 г. като център на селищна система. Общински център е Роман, обявен за град на 4.09.1974 г.

 

АнкетаВиж всички анкети

Видео

БСП в социалната мрежа

СъбитияВиж всички събития

Документи