За община Борован и ОбС на БСП

Община Борован е разположена в северозападната част на Република България, в котловината на Дунавската равнина и заема площ от 212 кв. км.  Една от съставните общини на област Враца. 

Районът на Борован е обитаван от човека още през каменно-медната епоха /V хил.Пр.Хр/. Известни са две селища от този период - в местностите „Лапчовец” и „Езерото”, където са намерени кремъчни и каменни оръдия с разнообразни форми и богата украса. Следи от бронзовата епоха са открити в местността Васков чукар. Установено е,  че през І хил.Пр.Хр. в района на Борован съществуват две тракийски селища и два тракийски надгробни некропола, съответно в местностите „Езерото” и „Тиев лъг”. Намерени са тракийско въоръжение и железни юзди, датиращи от ІІ в.Пр.Хр.

Днешното с. Борован лежи върху останките на голямо трако-римско  селище,  за което свидетелстват  откритите гробове /І-ІV в./, глинени съдове и римски монети. На височината на Борованската могила са запазени част от основите на стените и кулите на късно-римската крепост. Открити са останки и от средновековно българско селище.

Името на Борован датира от българското средновековие. В документ от 1614 г. /Тимарски регистър/ е открит списък с имената на 325 жители на с. Борован, сред които 5 свещеници, вероятно  по това време съществуват църква и килийно училище за подготовка на свещеници и учители. През 1820 г. в Борован е открито едно от първите във Врачанския край светски училища. През 1834 г. борованчани построяват дървена църква, наречена „Св.Параскева”, а през 1843 г. каменна. Храмът „Св. Николай” е изграден през 1872 г. и век по-късно е обявен за паметник на културата.

На 18 май /ст.стил/ 1876 г. през селото преминава Христо Ботев със своята чета на път от Козлодуйския бряг за Врачанския балкан. Този маршрут е включен по-късно като част от мемориалния комплекс „Ботев път” и по него всяка година преминават стотици Ботеви поклонници. 

Село Борован е освободено от турско робство на 25 октомври 1877 г. от Лейбгвардейския  хусарски полк под командването на полк. Барон Майендорф. След Освобождението Борован се превръща в едно от най-големите села във Врачанско. Населението му нараства от 4295 души през 1910 г. на 5905 през 1946 г. Основен поминък е земеделието. Отглеждат се предимно зърнени култури, царевица и слънчоглед. Функционират модерно оборудвана маслобойна, фабрика за маджун, няколко мелници. Прочута със своите вкусови качества става борованската боза. 

През 1902 г. в Борован е открита пощенска станция, а пет години по-късно е основано читалище „Будилник”, преименувано през 1944 г.на „Цани Иванов”. На 1 юни 1972 г. е открита новата сграда на читалището и паметника „Конника”, посветен на  загиналите  в Септемврийското въстание.  Забележителност е Борованската могила /423 м/, обявена през 1961 г. за природо-исторически обект. 

Кметство с. Малорад

Село Малорад е едно от съставните села на Oбщина Борован. Граничи със землищата на Борован, Добролево, Сираково, Рогозен, Монастирище, Бели брод, Трикладенци и Девене. Селото заема площ от около 6 хиляди декара, а землището му е 45 хиляди декара плодородна обработваема земя.

Историята на с. Малорад води началото си от неолита, за което има безспорни археологически доказателства. В околностите му има артефакти от различни исторически периоди. Писаната история на селото започва от 1620 г. Архивни документи разкриват, че по това време то наброява 12 домакинства. През 1946 – 1956 г. населението се увеличава на 4500 човека. Към днешна дата с. Малорад наброява 2133 жители.

Стопанският живот на малорадчани е свързан изключително със земята. На територията на Малорад функционират 5 земеделски кооперации. В селото има мелница и месопреработвателен цех.

Културните прояви на Малорад се организират и са съсредоточени изцяло в базата и с участието на местното читалище, което е учредено през 1919 година, а красивата сграда, в която понастоящем се помещава то, се намира в центъра на селото и е построена през 1967 година.

Като историческа и архитектурна забележителност, която въздейства патриотично и възпитателно, е задължително да споменем сградата на кметството, на входа на което са поставени две мемориални мраморни плочи с имената на загиналите в Балканската и междусъюзническата войни. Друг паметник е този на съветските летци, загинали в пламъка на втората световна война. Най-старата сграда и с голямо значение за духовните устои на малорадчани е църквата „Успение Богородично”, построена през 1825 година.

Кметство Нивянин

Село Нивянин се намира на границата между предбалкана и дунавската равнина. Старото име на Нивянин е Джурилово, от 1944 г. е кръстено на поета партизанин Иван Нивянин. Населението е 425 души. Земята в селото се обработва от двама арендатори.

От 2005 г. училището „Иван Начев-Балкан” в с. Нивянин е закрито. В селото има детска градина, която е филиал на ЦДГ "Тошка Петрова" в Борован.

Читалището на селото „Васил Левски” през тази година навършва 107 години от своето основаване. Към читалището има сформиран танцов състав, който участва активно в културния живот на селото и общината.                                                

            Кметство Сираково

            Кметство Добралево

            Кметство Борован

АнкетаВиж всички анкети

Видео

БСП в социалната мрежа

СъбитияВиж всички събития

Документи